БНП- Балканска неолитна писменост [Става дума за Дунавската прото-писменост (пра-писмото), открита върху артефакти от края на неолита (около 5-то хилядолетие пр.н.е.). Тези артефакти са плочките от Градешница, Тартария, Караново, Дупяк и др.]

ЛА- Линеар А [Писменост за записване на минойския език, използвана от древните жители на о. Крит и други острови в Егейско море (Микенската цивилизация), датирана около 1400 г. пр.н.е.]

ЛБ - Линеар Б [Писменост за записване на минойския език, открита върху глинени плочки на възраст 1300 години пр.н.е.]

ГЛ – Глаголица

                                    ------------------------------------------------------

Логично е да се запитаме какво всъщност „създават“ Кирил и Методий.

От таблицата се вижда, че глаголицата не е нищо друго, освен много по-късен, осъвременен (вероятно с оглед на особеностите на говора в България през ІХ в.) вариант на 1) графичните знаци на Дунавската прото-писменост (най-старата от всички други открити и известни досега писмености, свързвана с Винчанската култура) и 2) Линеар А и Линеар Б (Микенската цивилизация, минойският език). Днес още се правят опити Линеар А и Линеар Б да бъдат разчетени през старогръцкия език (писменост в класическия гръцки свят имаме чак след VІІ в. пр.н.е.), но безуспешно, а и няма как да стане при очевидно почти пълното им сходство с графичните знаци на Дунавската прото-писменост.

Тоест, 5000 г. пр.н.е. глаголицата вече е съществувала под една форма, 1400 г. пр.н.е. тя е съществувала под друга форма и чак през ІХ в. тя „отново“ се появява в (или около) мястото на първоначалната си поява.

Моето обяснение е следното: 5000 г. преди Христа един или няколко народа са говорели един или няколко сходни езика и всички те са били графично изобразявани чрез Дунавската прото-писменост (Винчанската култура); впоследствие някои от тези народи са се разселили и тази прото-писменост се появява на нови места (Микенската цивилизация); в по-късно време част от тези народи се завръща в местата на своя първоначален хабитат и в определен момент (приемането на християнството и необходимостта Божието слово да се изпише на азбука, най-точно пресъздаваща фонетиката на езиците, говорени от тези народи) глаголицата „се ражда отново“. За мен е очевидно, че глаголицата не е създадена през 855 г. Тя е много древна азбука, която в подходящия момент е „извадена от ръкава“, образно казано, от св. Константин-Кирил Философ с цел четмото (изговарящо написаното чрез тази азбука) на Светото писание да бъде разбираемо за обикновените хора от тези сродни народи.     

Хипотезите за езика (или езиците) на народите от времето на Винчанската култура (изписван/и чрез графичните знаци на Дунавската прото-писменост), за минойския език (изписван чрез Линеар А и Линеар Б) и за другите езици (изписвани в по-ново време чрез глаголицата), могат да бъдат две: 1) или всички тези езици са различни, макар и изписвани чрез една и съща азбука (както чрез латинската азбука се изписват различни езици), 2) или става дума за един и същ език (тъй като азбуките са почти идентични).

На глаголица са били написани първите преводи на богослужебни книги и първите известни писмени произведения на редица сродни народи, но нито един от тях, освен българският, не е предявил претенция за „собственост“ върху глаголицата. Тя се е съхранявала в продължение на хилядолетия в лоното на един голям народ, който (или част от който) населява през ІХ в. територията на Първата българска държава. Не знаем как се е наричал народът (или групата от народи), изписващ своя език чрез графичните знаци на Дунавската прото-писменост, но знаем, че 5500 години по-късно никой не е оспорвал (и днес никой не оспорва), че глаголицата (почти пълно копие на графичните знаци на тази прото-писменост) е българска. А това вече означава твърде много.