ГРАЖДАНСКИ ИСКАНИЯ ЗА РЕФОРМИ

 

Преамбюл.

Настоящите граждански искания за реформи са искания за нов политически и управленски ред в държавата, тъй като:

1) Понастоящем и вече 23 години съществуващата система от закони (в това число и Конституцията) само номинално защитава правата на гражданите, а на практика тя осигурява безнаказаност и привилегированост на властта и не рядко на хора, нарушили законите. Действията на политиците и причастните към тях бизнесмени (най-често в кавички) и начините, по които те легитимират, а съдебната система санкционира, извършеното от тях съвсем ясно показва, че тази (легална, т.е. законова по същество) безнаказаност е съзнателно имплантирана в тялото на закона. Това състояние на нещата има за резултат източване (а точната дума е „кражба”) на значителни средства от държавния бюджет от хора, които властта избирателно (така е написано законодателството) санкционира: „своите хора” не ги наказва (защото законът е такъв), а случайните хора ги наказва (отново, защото законът е такъв). Краен потърпевш от тази нагла игра е обикновеният, този който не е в съзаклятническа връзка с политическата класа, гражданин на страната ни, имащ като следствие най-ниския жизнен стандарт от страните членки на ЕС. Ето защо България се нуждае от спешна кардинална реформа на законодателството.

2) Наличната система от закони позволява управлението на страната – във всички сфери на обществения и на икономическия живот – да се извършва отново единствено в интерес на властта и на близкия до нея бизнес. Като цяло управлението е ad hominem (т.е. в интерес на конкретен човек, а не на обществото), свръхполитизирано, свръхцентрализирано, крайно непрозрачно, разхитително и в крайна сметка корупционно. Това налага то да бъде реформирано по начин, който отстранява тези недъзи.

3) Освен законодателството и управлението на страната, от реформа се нуждае и образът, чрез който България присъства в международното икономическо, културно и политическо пространство. Както в близкото минало, така и в момента страната ни е незабележим, скован, вечно ослушващ се по посока на „големия брат”, непоследователен, примирен и крайно неинициативен играч на международната сцена. И като правило, за съжаление, жертва националните си интереси в изгода на нечия, една или друга, конюнктурна властова кауза. Такова поведение буди единствено съжаление и презрение. Реформата в тази посока изисква България да има собствен глас, а не да бъде резоньор на чужди интереси. Тя трябва да има собствен, а не отразен образ.  

Настоящите граждански искания за реформи имат общ, манифестен вид и с тях не се изчерпва съвкупността от необходими реформи, които биха извадили страната ни от блатото на „прехода”.

По причина на гореказаното (т. 1, т. 2 и т. 3), както в своята цялост, така и във вида на настоящата Харта, гражданските искания за реформи са призив за смяна на политическия модел в България.     

 

А. Законодателни.

 

І. Промяна на Конституцията.

- Предвиждат се корекции във всички глави на Конституцията, обвързани с належащите промени в законодателството и в управлението. Задължително отделяне на прокуратурата и следствието от съдебната власт и преминаването им към изпълнителната власт.

ІІ. Промени в законодателството.

- Въвеждане на промени в законите и кодексите, целящи ясна и недвусмислена формулировка на понятията „вреда”, „присвояване” (или „кражба”), „служебна немърливост” (или „служебна непредпазливост”), „увреждане” и „разхищение”, както и на понятията „умишлено” и „неумишлено”, характеризиращи горните действия, по отношение на държавното имущество и на държавните средства и чувствително завишаване на наказанията, свързани с тяхното извършване. Увеличаване на срока на давност за престъпления, довели до увреждане или загуба на държавно имущество и разхищение или присвояване (кражба) на държавни средства.

-  Промяна в Закона за достъп до обществена информация, предвиждаща пълна и задължителна прозрачност на публичната информация, с изключение на тази, която представлява държавна тайна. Ясно и конкретно дефиниране на понятието „държавна тайна”, която трябва да обхваща само малък сектор от обществената информация, свързана преди всичко с националната сигурност.

- Промяна в Закона за защита на потребителите, постановяваща строги санкции за физически и юридически лица, които чрез своята дейност увреждат интереса и здравето на потребителя.

- Промяна в Закона за здравното осигуряване: задължително солидарно държавно осигуряване, гарантиращо основните здравни услуги и допълнително лично (частно) доброволно осигуряване, осигуряващо здравни услуги извън частта, която се поема от задължителното държавно осигуряване. Здравните услуги се гарантират срещу лична здравна карта. Всеки гражданин има лична здравно-осигурителна партида към съответна здравна каса (множество здравни каси, организирани на отраслов, териториален и др. принцип).

- Промяна в Закона за министерство на вътрешните работи, предвиждаща привеждане на щата на МВР-  на глава от населението – в съответствие с този в другите европейски страни. Реформа в структурата и в начина на функциониране на полицейските служби, базирана на опита на страни, показали отлични резултати в осигуряването на сигурността на гражданите и в борбата с престъпността. 

- Промяна в Закона за обществените поръчки, категорично изключваща каквато и да била възможност за присвояване и за разхищение на държавни средства.

- Промяна в Закона за политическите партии. Създаване на нова формула за държавната субсидия и за начина на нейното разпределяне.

- Закон за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности, предвиждаща пълна публичност на имуществото и на доходите на хората, заемащи такива длъжности. Замяна на термина „висши държавни служители” с термина „отговорни държавни служители”, което ще доведе до разширяване на кръга на тези лица.

- Промяна в Закона за устройството на държавния бюджет. Привеждане на структурата на държавния бюджет в съответствие с тази на другите европейски страни: придържане към такива проценти от бюджета по пера и по дейности, които са максимално близки до тези в държавите от ЕС.

- Промени в редица други закони и кодекси, елиминиращи съществуващата в момента двусмисленост (най-често съзнателно въведена) на формулировките и на техните възможни тълкувания.

Б. Управленски.

 

1. Премахване на областите и на техните администрации.

2. Намаляване на броя на общините на 120 и оптимизиране на техните територии.

3. Реформа в местното самоуправление: децентрализация

4. Намаляване на броя на държавната и общинската администрация с 25%.

5. Намаляване на броя на общинските съветници с 80% и тяхното избиране да става на експертен, а не на партиен принцип.

6. Намаляване на броя на депутатите на 120.

7. Намаляване (оптимизиране) на броя на държавните агенции, дружества, фирми, комиисии и пр.

8. Бордовете и УС на фирмите с държавно участие да се избират на експертен, а не на партиен принцип.

9. Въвеждане на принципа на мълчаливото съгласие при административното обслужване на гражданите.

10. Изработване на доктрина (в перспектива от 50 години) за националния въпрос.

11. Изработване на закон за имената на населените места, улиците и другите места от обществено значение.

В. Отношенията с Русия.

Преодоляване на отношенията от типа „господар-васал”, които от повече от столетие определят политическите, културните и икономическите връзки между двете страни. Установяване на реално, а не на декларативно равноправни отношения, които да имат за основа, освен задължителната в случая добронамереност, познаването на тяхната фактическа, а не изопачена история.

Г. Отношенията с ЕС и място на България на външно-политическата сцена.

Разработването на национална стратегия – доктрина за националния въпрос и за мястото на България в съвременния свят в перспектива от 50 години – в която да бъдат изведени стратегическите интереси на България, произтичащи от членството й в ЕС и от новите териториални и политически промени на Балканския полуостров, настъпили след 1989 г. Една от най-важните цели във външно-политически план е България да престане да играе ролята на нерешителен, плах, неустойчив, неинициативен, инертен и безличен член на международната политическа общност. За целта в националната стратегия да бъдат ясно и недвусмислено очертани нейните стратегически интереси – в перспектива от 50 години – в контекста на процесите (политически, социални, демографски, технологически, екологически), определящи настоящото и бъдещото развитие на света и, в частност по отношение на балканските й съседи, на ЕС и на Русия.

Да се гарантира равновесието меду права и задължения на човека.Факт е ,че под звуците на цигулката за права на човека(необвързани със задължения) се стигна до паразитизъм без прецедент,който разруши социалните фондове и е заплаха за съществуването на нации и държави.
Зад воала на религии се съдава държава в държавата,което отслабва официалната държава и е пречка за нормалното и функциониране...

Аз съм въвел термина "дебит на избирателната система". Тоя дебит зависи от броя на работните места на върха на йерархическата система, т.е. законодателната власт, умножен по максималния хипотетичен брой на смени на депутати за период от 40 години. Като за това време съм приел, че електоратът в България е 10 милиона (едни умират, други навършват пълнолетие). След което сравнявам максималния възможен хипотетичен брой на извъртели се депутати с 10 милиона електорат.
При сегашната избирателна система максималният възможен брой на извъртелите се депутати е 240 х 10 = 2400 (за 40 години). Или от 10 милиона максималният възможен дебит на сегашната избирателна система е 0.024%. Това е все едно че вместо тапа, т.е. вместо да няма избирателна система, има тръба с крайно недостатъчен дебит. Което си е пак тапа, т.е. липса на демокрация. Т.е. дефакто говорим за система, която крепи незаслужените привилегии. Когато намалим депутатите на 120, увеличаваме привилегиите двойно.
При избирателната система, която аз съм предложил, максималният възможен дебит е над десет процента. Поради тая причина и особеностите на избирателната система, всеки един гражданин има достъп до конкурса за кандидат за народен представи. На това аз му викам Свободен пазар и липса на монопол над законодателната власт.