Оставката на министър Трайков получи не една и две интерпретации, но едно нещо, макар то вероятно да се осъзнава от всички, остана неизказано и то е повече от очевидно: това правителство, в частност министър председателят, не провежда самостоятелна политика. Важните решения се диктуват от друг субект (индивидуален или колективен). И след като този субект ръководи действията на изпълнителната (и парламентарната, естествено) власт, близко до ума е, че същият този субект е архитектът на партията ГЕРБ. Той е определил кои ще бъдат депутати и той е посочил кои да бъдат членове на правителството – особено що се отнася до важните министерства, агенции, комисии, бордове и т.н. И той, в зависимост от неговите интереси, казва кога кой министър или висш държавен служител да бъде сменен.

Тази констатация е логически оправдана, защото не в един и два случая правителството (най-често в последния момент) необосновано (или несериозно обосновано) и необяснимо за здравия разум променя хода на своите действия и стига до резултати, противоположни на заявените по-рано от него намерения. Тоест, настоящото правителство няма собствено поведение (същото се отнася и до поведението на депутатите от ГЕРБ), особено когато става дума за неща, изискващи политическо, а не чисто управленско (или експертно) решение. Същевременно това несамостоятелно поведение уронва авторитета на властта и вярата на хората в нея, илюстрирайки по този начин това, което вече всички знаем: правителствата на „прехода” са марионетни правителства, издигнати от един невидим, скрит, субект, чиито интереси са противоположни на интересите на гражданите на България. Неговият интерес е страната ни да бъде несамостоятелна, зависима от неговата воля, разграбвана (за да има за него и за неговите марионетки) и малтретирана от липсата на правосъдие, на здравеопазване, на стабилна пенсионна система, на ясни и стимулиращи условия за развитието на малкия и средния бизнес...  

За неща, които са политически неутрални и които в повечето случаи са свързани с усвояването на европейско финансиране (но не винаги – например има осигурено или обещано европейско финансиране за интерконекторните газови връзки с Гърция, Румъния, Турция и Сърбия, но и до днес почти нищо не е свършено в тази посока и днес в преговорите с руснаците за договорите за доставка на газ отново нямаме никакъв аргумент, указващ, че бихме могли да получаваме газ не само от тях и така да намалим плащаната от нас цена) – строеж на пътища, магистрали, метро, пречиствателни станции и др. – правителството изпълнява своята роля на управленец. Но, както казах, в случаите, когато се изисква политическо решение, тогава то се оплита като пиле в калчища, вършейки неща, необясними от гледна точка на общоприетия разум и на уж заявените намерения. Оправданието на това поведение като правило е несъстоятелно, често смехотворно и винаги лишено от здрав смисъл, което шокира всеки що-годе мислещ човек.

Ще дам два примера, макар че те са много повече.

Първият е оставката на министър Трайков. Министър Дянков заяви, че е знаел за оставката още във вторник(!), Цветан Цветанов каза, че тя е депозирана в четвъртък (в самолета ли, къде ли?:-)) и същия ден спешно се приема в късна доба от политическото ръководство на ГЕРБ (защо, след като Трайков не е член на партията?), а самият Трайков сподели, че тя му е поискана ненадейно и я депозира в Министерски съвет на следващия ден, т.е. в петък. Да сте чували по-голяма глупост? На очи се набива една въпиюща, съшита с бели конци, непоследователност от твърдения (на двамата заместник министър председатели и на самия министър председател), очевидно имащи за цел да прикрият истинската причина за оставката и спешността на нейното одобрение. А всъщност не става дума за оставка и за одобрение, а за уволнение и то без аргументи, защото лакърдиите, че Трайков бил муден в работата си (на фона на другите министри, които въобще не могат да се похвалят с размах и експедитивност) и бил се провалил с презентацията пред катарските бизнесмени (организирана не от Трайков!) звучат направо смехотворно. Ясно, че Трайков е трябвало да бъде махнат и то точно в този момент, иначе не би се стигнало до подобен гаф. Реалният субект на властта е изкомандвал правителството и то бързешком, оправдавайки се с очевидни неистини, е изпълнило поръчката, извършвайки поредица от гафове. С пълно основание мнозина считат, че Трайков спешно е отстранен, за да не попречи на 1) предстоящото в края на март подписване на напълно ненужния и заробващ страната ни проект (де факто далавера) „Белене” (за това се изписа много в медията), 2) заобикалянето на българската позиция относно едни много важни 59 километра от „Южен поток” (за което сервилната преса у нас мълчи като гроб) и 3) узурпирането на пазара на горива у нас, където засега „Лукойл” е недосегаем монополист.

Вторият е приетият през април 2011 г. „нов” Закон за Българската академия на науките. Каква е историята на този „нов” закон? Още с встъпването си във властта Дянков заговори за „феодалните старчета” в БАН и за твърдото си намерение, подкрепено от позицията на министър Игнатов, Академията да бъде реформирана по образец на развитите в научно отношение страни. Започна се дебат каква точно да бъде тази реформа. Овластената управленска номенклатура в БАН искаше нещата да продължат по старому (организира няколко административно организирани протеста), а една малка част млади и реформаторско настроени учени искаха новият закон за Академията да има европейски измерения. След повече от година кръстосване на шпаги в началото на 2011 г. в парламентарната комисия по образование и наука беше внесен законопроект, предвиждащ съществени организационно-управленски промени в Академията. Тогава в парламентарните кръгове започнаха (аз бях свидетел на събитията в качеството ми на поканен участник в някои от заседанията на парламентарната комисия по образование и наука) игрички, увъртания и усуквания. Очевидно БСП и ДПС бяха против този законопроект (и те внесоха два законопроекта, които фактически нищо не променяха в стария закон), Синята коалиция внесе свой законопроект (много спорен от моя гледна точка по отношение на разбиването на монопола на постсъветската управленска олигархия в БАН) и само Атака с половин уста подкрепяше предложеното от ГЕРБ. Целта на един такъв законопроект беше да сложи край на заблатената, постсъветска структура и форма на управление на науката у нас. Законопроектът на ГЕРБ имаше редица кусури, но категорично разчупваше академичното статукво у нас, което е и ретроградно, и пагубно за самото развитие на науката. Напрежението беше ескалирало, защото шефовете в БАН бяха стегнали редиците и организирали два протеста срещу този проектозакон. От своя страна реформаторите бяха организирали две пресконференции, на които се опитаха да покажат наложителността на един нов закон за Академията. Тоест, консенсус нямаше как да има и правителството трябваше да вземе политическо решение дали ще реформира нашата постсъветска наука или ще я остави на доизживяване (защото Дянков непрекъснато намаляваше държавната субсидия). В крайна сметка, от една страна имаше законопроект на управляващата партия (подкрепен от част от младите и от реформаторите), а от друга – БСП, ДПС и академичната номенклатура, защитници на статуквото.

И тук, както в случа с министър Трайков, в последния момент – на второто заседание (на първото заседание законопроектът беше приет с гласовете на ГЕРБ) на парламентарната комисията по образование и наука (след второ заседание на комисията законопроектът трябва да влезе в парламентарна зала за гласуване) – в пълно противоречие с инициативата на неговата партия, очевидно послушал нечий съвет и отново оправдаващ се с това, че не иска протести, а търси съгласие (очевидно съгласието на БСП и ДПС), Бойко Борисов се появи с гръм и трясък и каза, че ГЕРБ оттегля своя законопроект. Последвалите събития са ясни: прие се „нов” Закон за БАН, който по същество запазва съществуващата постсъветска структура и форма на управление на Академията. За всички беше повече от очевидно, че министър-председателят е бил инструктиран БАН да не се пипа и да се остави на доизживяване, поне докато премине „преходът”, т.е. докато окончателно се укрепи – и политически, и икономически – постсоциалистическият елит, взел властта след 1989 г. Битката за БАН е съпоставима със случващото се около министерството на Трайков, защото като изключим точните и естествените науки, цялата хуманитаристика и днес е призвана да продължава да разпространява големите лъжи в нашата история, езикознание, тракология, балканистика и др., които бяха тиражирани у нас (и в учебниците, и в научните трудове, и в главите на хората) от „братския” СССР след 1944 г.   

Какъв е общият знаменател между тези два примера, разкриващи очевидния за все повече сънародници факт, че българските правителства не водят самостоятелна политика, а следват наставленията на осезаем, но прикрит, публично не огласен субект на властта? Общото между тях е, че зад танцовите стъпки – ха насам, ха натам – на нашите законотворци и управленци наднича сянката на Москва. Тоест, България не води собствена политика, защото продължава да бъде Задунайская губерния и безропотен изпълнител на руските интереси по отношение на страната ни, а те, както историята го е показала и продължава да го показва, са не просто противоположни, а буквално пагубни за нас (като се тръгне от първите руско-турски войни от края на ХVІІІ и началото на ХІХ вв., руската съпротива срещу самостоятелната българска църква и срещу Съединението, интригантстването след 1878 г. и се стигне до черната дата 09.09.1944 г. и последвалия мрачен 45-годишен период).

       Накратко казано, „преходът”, освен че ни донесе една фасадна, а не реална демокрация и е низ от най-безочлив грабеж на държавата и народа, е продължение на българското политическо подчинение на Москва. А както е известно този, който няма собствен облик и раболепно слугува другиму в ущърб на собствената си независимост поражда единствено презрение. По тази причина ние сме една презряна страна: презират ни и съседите ни, и Европа, и останалата част от света. Ето защо не единствено по икономически причини българите напускат родината си и трайно се заселват в други държави. Че сме бедни, бедни сме, но бедният може да бъде и горд. А ние се срамуваме, че сме българи именно по причина на факта, че родината ни продължава десетилетия на ред да бъде безличен, послушен, раболепен и презрян роб на Русия.

Много навременна.

Онова, което става в света, чрез онова, което си илюзират други за него, са спретнати по Етажите илюзии, които ще се разпаднат след 21.12.2012г., когато не само Царят ще е гол. Дори онези, които си мислят, че с Господа бива да си правиме шеги и си играем на убий и смачкай другарчето. Има хора трупали познание с векове, но изобщо не са го смляли, както трябва, защото смисълът да се родим тук е да се учим, не да властваме и си играем на шикалкавене с Бога. Само Любовта към "Врага", а той е такъв поради тотална "манипулация" на Съзнанието и липса на безгранична Любов, дори към грешника, не може да бъде разбрана. Това е извечна борба между тъмното и светлото, между доброто и "злото" и само Любовта е проглеждаща. Ушите са глухи, очите са слепи, ако преди това не сме се преборили със собствения си егоизъм и не сме обхванали с Мисъл и Разум необятното, което първо минава през Любовта, после през Разума да се осмисли. Днешните Наблюдатели и Управители на планетата, бъдете сигурни, че има такива, са една огромна по естеството на организацията си Пирамида, не знаят, че тя е код за справяне на Разума, макар и земен, чрез Любовта, а тя се дава от Бога на Светлината, тоест Духът ни да е оплоден от Твореца, не от Сатаната и Разсипника. Земята е училище. Няма разлика между глупака и мъдреца, ако глупакът и мъдрецът са с неоплодено съзнание от Бога. Всичко е Еволюция на Съзнанието господине, това е "параноята" на властта, според вихрушката на онези които са оплодени от Сатурн, който изяждал децата си, понеже нямали разум да мислят, а само да чувстват. Любовта, ако не мине през Разума, за каква божественост иде реч, питам?Страх и параноя. Тип ала Сталин, или ала Хитлер. Хайл, майл, всичко е илюзия, Човечността е в нас самите. Да си патят, като са се предали. Кой иска да сме стадо питам, с непросветлено Съзнание? Сатурн е Венера танцуват на небосклона, Любовта ли ще победи или егоизма на собствените заблуди? Всичко е театър, ние артисти, навсякъде. Творецът е Цяло, от пъзели.1

в странство не срещнах НИТО ЕДИН човек, който да презира българите и България! Зарежете тези обобщения! Всяко обобщение е погрешно, особено когато не е подплатено с факти, опит и доказателства.

Много бих искал да сте прав, г-н apostapostoloff, но смея да твърдя, че констатацията ми не е (погрешно) обобщение, именно понеже почива върху безброй факти и доказателства, и е синтез от моя опит и от опита на множество хора около мен. За съжаление...

В странство не срещнах нито един,който да презира българите,но всички,които срешнах като чуеха ,че съм българин бързаха за някъде ...познай защо !!!

господа,липсата на самочувствие си е ваш личен проблем.за статията----едностранно тълкуване.следователно наи малкото непълно.как ще обясним с влиянието на кремъл,амер.воиски на наша територия,неизг.договори за тец марица,добива на злато,циганския терор и т.н.помните ли посещението на лорлик в нефтохим?изявлението на г-жа клинтън ,че сме пример за демократ.преход и реформи?мм?истината е по различна--имаме поредното марионетно правителство което не пропуска да запази монопола на фирмите на другарите,но което със същата готовност изпълнява поръчки и на демокр.запад.e

Г-н "анонимен", далеч съм от мисълта, че несамостоятелността на българската политика след 1989 г. е еднопосочна. Най-очебийна е тя по отношение на Москва, но несъмнено американската ТЕЦ, неизгодните концесии за добив на злато и др. подобни далавери са доказателство, че тази несамостоятелност има и други измерения. Бих обобщил казаното от мен така: по принцип българската политическа класа е продажна (и в този смисъл провежданата от нея политика е несамостоятелна) и традиционно се подлага на Русия (доколкото повечето нейни представители са преобладаващо съветски креатури), но тъй като вече сме в ЕС и НАТО, макар и в по-малка степен, тя продава българските интереси и на Запада.
Сега ситуацията е следната: предишната еднопартийност (БКП) е заменена от нова "еднопартийност" (масонските ложи). Днес България (до голяма степен и целият свят) се управлява от масони - няма Изток, няма Запад, има световен финансов капитал.

тук нюмам какво да възразя.