Ето каква е хронологията на проекта АЕЦ „Белене”: http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1302736
Всички обективни анализи на този проект сочат неговата неуместност и неизгодност за България Две са основните причини да се случи това недоразумение (проектът АЕЦ „Белене”). Първата е липсата на национална енергийна стратегия, от която би станало ясно, че поне в следващите 15 години на България не са й необходими големи нови енергийни мощности. И, втората, че по самия си генезис след 2002 г., когато той е реанимиран, казусът „Белене” е една пар екселанс антидържавна интрига. Това е така, защото, първо, стратегически погрешно е една държава да е енергийно (т.е. икономически и политически) зависима от една единствена друга държава. Тук не става дума за русофобство или русофилство, а за един общовалиден принцип: тоталната зависимост на една държава в която и да е сфера на обществения живот от една единствена друга държава е равнозначно на загуба на независимост. Е, в случая това е Русия. Но и да не беше Русия, а някоя друга държава, пренебрегването на този принцип неизбежно води до загуба на държавна автономност. Тоест, тези които подновиха през 2002 г. проекта „Белене” и най-вече тези, които поставиха дълбоко погрешното (де факто предателско по отношение на националния интерес) изискване новите реактори да бъдат руски, извършиха ни повече, ни по-малко, национално предателство. Втората причина, поради която АЕЦ „Белене” е антидържавна интрига е начинът по който беше задвижена тази инициатива: липсата на детайлно изработен финансово-икономически проект (никога не е имало такъв договор), заместен от някакви полвинчати и неясни междудържавни споразумения (13 на брой), което не е нищо друго, освен корупционна схема за „усвояването” (от фирми и хора) на една огромна сума пари и начин страната ни да бъде поставена пред свършен факт – „ето, вече са похарчени над 1 млрд. евро и за да не отидат те на вятъра, ще трябва да довършим ‘проекта’”. И тук възниква въпросът, след като този проект е неизгоден, дори вреден, за България и същевременно реализацията му е както предателство на националния интерес, така и тежка корупционна игра, каква би трябвало да е реакцията на страната ни, за да покаже, че е автономен, мислещ и отговорен държавен субект. Единствено правилната реакция е нещата да бъдат назовани със собствените им имена. Не да се усуква, да се каканиже, да се увърта и протака оценката на ситуацията, а да се кажат ясно нещата такива, каквито са. Този текст е продиктуван, независимо от мъчителното и все още не напълно окончателно - с оглед на бъдещето - оттегляне на България от този проект, от проточилото се с години унизително от гледна точка на здравия разум и на достойнството на една държава „мъдруване” как да се излезе от тази натрапена ситуация. Правителствата на НДСВ и на тройната коалиция подкрепяха този проект и това „мъдруване” имаше своето, макар и антинационално по дух, обяснение. Но ГЕРБ прекалено дълго шикалкавеха – „ще го има”, „няма да го има” – и оставиха у всички (и у нас, и в чужбина) горчивото усещане, че България (всъщност настоящата политическа класа) е едно спечено, бъзливо, глуповато, продажно и ненадеждно джудже. Не винаги в политиката истината трябва да бъде изговаряна в прав текст, но винаги политическите действия трябва да са категорични. Умните ще разберат за какво става дума и ти ще заслужиш тяхното уважение. Това почти три годишно клизматично усилие да кажем две думи – „Спираме „Белене” – за пореден път беше изтълкувано и у нас, и в чужбина като поредната проява на българското малодушие. Това ми е болно. Освен това, нормалната реакция предполага – след като за един неуместен и неизгоден за страната проект съвсем съзнателно и престъпно бяха прахосани (и „усвоени” от хората и фирмите на енергийната мафия) над 1 млрд. евро – да се търси съдебна отговорност от лицата, причинили тази щета. Как България да бъде уважавана, след като тя (в лицето на държавата) не уважава собствения си народ? Да уважаваш народа си означава да не допускаш той да бъде грабен и мамен от шепа разбесняли се и винаги ненаказвани мошеници.
В заключение: нормалната реакция (след вече обявения отказ) по казуса „Белене” предполага 1) ясно и аргументирано да се покаже изначалната несъстоятелност на един такъв проект, 2) недвусмислено да се заяви, че енергийната (икономическата и политическата) обвързаност на страната ни (и това е в сила за всяка една страна) с един единствен чуждестранен партньор е пагубна за нас (и за всяка една друга страна) и 3) да се потърси съдебна отговорност от лицата (физически и юридически), виновно причинили на България щети в размер около 1 млрд. евро.
Послепис: Мнозина мислят, че проектът „Белене” е изгоден за България. Едно е да мислиш, друго е да знаеш, но както и да е – всеки има право на мнение. На всички тези повярвали на шашмалогиите и на медийните пушилки, произведени от енергийната мафия у нас, предлагам следното. Настоятелно поискайте от привържениците (експерти и др.) на този проект (Р. Овчовци, Б. Манчовци и сие) детайлно и аргументирано становище – факти, цифри, аргументи, контрааргументи, международни оценки, тенденции и пр. – обосноваващо необходимостта и рентабилността на АЕЦ „Белене”. И задължително подписано от тях. Така ще видите дали те биха си сложили подписа (името, авторитета) под един такъв документ. Едно е да плещиш в медиите – кой разбрал, кой не, един разбрал едно, друг разбрал друго – друго е да напишеш и да подпишеш един официален документ. Поне досега такъв няма. Именно поради това, според мен, в крайна сметка тройната коалиция така и не подписа официален договор с руската страна.  







 
 

Притеснително е,че в днешно време,енергията е двигателя на прогреса и ставаме,все по зависими от нея,а алтернатива не се задава,защото нямаме яснота,какво желаем!
Неспособността да формулираме национална политика и суверенитет,обединяващ гражданите на Републиката е основното!
Завета на Кубрат и принципите на Дякона на Свободата,трябва да станат основата,на която да стъпиме,за да може да ни има и в следващия век!
Не го ли проумеем,просто загиваме и предаваме България!!!
Срамно,гнусно и позорно!!!:(((