Някак си удобно (за властта) в исканията на "протестиращите" не фигурира първопричината за катастрофата на България и за унизителната мизерия на нейните граждани: грабежът, безогледните и ненаситни кражби на държавни пари, които са единственият мотив на наличната политическа глутница да се бори за властта.

Как се лекува едно заболяване? Нека да вземем за пример заболяването „скарлатина”. Лечението има за цел да премахне пъпките (видимите симптоми на заболяването) като унищожи бактерията „бета-хемолитичен стрептокок” (първопричината на заболяването).

Всичко, което този протест, превърнат от внедрените в него „лидери”-активисти в един про-статуквото спектакъл - най-безогледно и подло възползвал се от искреното недоволство на хората - се опитва да излекува, са пъпките (следствието), а не бактерията "бета-хемолитичен стрептокок" (първопричината), породила страданието на организма (държавата и хората).

И цената на тока, и всички безобразия в енергетиката, и ниските доходи, и калпавото здравеопазване, и неизгодните договори и концесии, всичко... и неработещата съдебна система: всичко това се случва и е обусловено по причина на непрекъснатото, безогледно и мащабно крадене на държавни пари. За това, обаче, самоназначилите се за "лидери" на протестите мълчат.

Спасението на България ще стане факт, когато бъде отстранена възможността (фиксирана в сегашните закони и наредби, и в съществуващите управленски практики) да се крадат държавни пари и когато бъде отрязана ръката (сегашният политико-управленски октопод), която краде.

Това може да стане по един единствен начин: чрез радикална промяна на политическия модел. Първа стъпка към тази цел е изхвърлянето на всички партии (и техните несменяеми активисти) на „прехода”, до една активни участници в грабежа и в кражбите, от политическата сцена.

За момента това е невъзможно. Новите избори на пожар бяха насрочени, само и само да няма време да се появят нови политически фигури и партии. Сценарият е статуквото да се възпроизведе като бъде направено едно формално козметично префасониране на неизменната му същност. 

Ако искаме да я има България и да заживеем в едно по-справедливо и по-богато общество, протестите трябва да продължат – като внимателно се отстраняват от тях подозрително бъбривите активисти – докато сегашната политическа „класа” не бъде принудена сама да слезе от трона на властта.

Има протестиращи, има промяна. Няма протестиращи, няма промяна. Да се разчита, че властта сама ще реформира себе си в ущърб на собствените си грабителски интереси е наивно. Само масов, организиран, целенасочен (промяна на политическия модел) и продължителен протест може да доведе до истинска промяна.

Протестът може и трябва да издигне свои искания, но тяхната реализация (промяна на законите, на Конституцията и на управленските практики) може да стане единствено в Народното събрание и чрез решенията и действията на правителството. Тоест, за да постигнат своите цели протестиращите не бива да се ограничават в исканията си единствено до учредяването на гражданско представителство в различните управленски звена. Те трябва да създадат свои партии, които да участват в изработването на законодателната рамка на новия политически модел и в избора на правителството, което ще прилага новите закони.