Вероятно редовните читатели на този блог са запознати с идеите ми, развити в моите първи публикации, за създаването на група от активни съмишленици, споделящи 1) убеждението, че политическият модел на „прехода” е изчерпан, защото е в основата на всички неблагополучия, сполетели България през последните 23 години и 2) някои общи виждания за политическите, икономическите и управленските промени, от които България се нуждае. В тях отстоявам разбирането, че без нов политически субект – нова, самопроизвела се, без помощта на кукловоди и неопетнена от лъжите и грабежите на „прехода”, партия – промените у нас са невъзможни. Сред тези публикации е и „Харта на гражданските искания за реформи” – текст, представящ някои от по-важните реформи, провеждането на които, според мен, би довело до оздравяване на политическия и икономическия климат у нас. Една от стъпките, които следвах във времето, докато разработвах тези идеи, беше да търся финансиране за създаването и консолидирането на една такава нова партия от различни фондации (в това число и чрез помощ от посолствата на Германия, Франция, Великобритания, САЩ и т.н.). И така, месец след месец, аз следвах реализацията на този свой проект.

И тук се намеси случаят. Бях поканен (вследствие на това, че се бяха запознали с публикациите ми в този блог) да се присъединя към учредителите на новосформиращата се партия „Народна партия свобода и достойнство” (НПСД), която се учреди на 01.12.2012 г. Аз дадох съгласието си след като установих, че 1) голяма част от моите идеи се споделят от хората, ангажирани със създаването на новата партия, 2) имам общи виждания с тези хора относно начините, по които България може да бъде извадена от политическото и икономическото блато, в което тя сега се намира, 3) тези хора са искрени, почтени и твърдо решени да променят политическият и икономическият климат у нас, 4) задължително условие за членство в партията е непринадлежността към структурите на бившата ДС (всеки член задължително попълва такава бланка) и 5) искреното желание на учредителите на тази партия най-накрая у нас да се изгради устойчив модел на хармонично съжителство между различните етнически и религиозни общности в България (проблем, който мнозина подценяват, но той е от съществено значение за бъдещото развитие на страната ни). Отговорно заявявам, че досега в партията не съм се сблъскал с двуличие, лицемерие, задкулисие или какъвто и да било знак, че тази партия е поредният политически проект на хората и структурите, стоящи зад всички политически партии на „прехода”. Тоест, поне засега, имам усещането, че съм попаднал на точното място.

Затова седнах и пиша тези редове, тъй като предстоят парламентарни избори и не малко хора не виждат за кого да дадат своя глас, след като години наред бяха лъгани по най-безобразен начин от всички партии на „прехода”.

Регистрацията на НПСД стана факт с обнародването на решението на Софийски градски съд в „Държавен вестник” от 26 март 2013 г. Докато изчаквахме тази регистрация хората излязоха на улиците да протестира, правителството на ГЕРБ подаде оставка, НС се саморазпусна и бяха насрочени предсрочни парламентарни избори. Притиснати от времето и в очакване на (вероятно нарочно) бавената от съда регистрация, ние бяхме принудени да мислим за предизборна коалиция с други политически сили, за да може да участваме в предстоящите избори. Разговаряхме със СДС, но не стигнахме до взаимоизгодно споразумение и така на 25 март 2013 г. се взе решение за коалиция с новото НДСВ („Национално движение за стабилност и възход”). Последният срок за регистрация на партиите в ЦИК беше 01.04.2013 г., а на 25 март ние още нямахме официална регистрация от съда. Затова не можеше да рискуваме и направихме коалиция, въпреки желанието ни да участваме самостоятелно на изборите и съзнавайки, че всяка коалиция предполага някакви компромиси. Слава Богу, компромиси с принципите ни не ни се наложи да правим (предизборните послания на коалицията почти напълно съвпадат с реформаторските виждания на НПСД). Единствено, лично аз, имам резерви само към някои от кандидатурите за депутати от страна на НДСВ, но коалиционното сътрудничество предполага да се съобразя с избора на нашите партньори.

И така, днес НПСД е в предизборна коалиция с НДСВ и тя се нарича „Център – свобода и достойнство”, записана под № 6 в интегралната бюлетина.

Този мой текст е обръщение към всички вас, които 1) споделят моите виждания за политически изход от катастрофата, сполетяла България през последните 23 години и 2) както повечето мислещи и почтени хора у нас, не искат да гласуват за нито една от замесените в безобразията на „прехода” партии и мъчително се чудят дали да гласуват или за кого да гласуват на изборите. От всичко написано от мен в този блог и, в частност, от основните ми текстове, отнасящи се до създаването на нова политическа партия, надявам се вече сте си съставили мнение дали съм човек, на когото може или не може да се гласува доверие.

За тези, които са ми гласували доверие, обръщението ми е следното: Гласувайте за коалиция „Център – свобода и достойнство” (т.е. за НПСД), записана под № 6 в интегралната бюлетина.

П.П. Впрочем аз съм кандидат-депутат под № 2 в листата на „Център – свобода и достойнство” за 24-ти МИР – София.

НДСВ ???
Кажи кои са приятелите ти, да ти кажа какъв си. /Народна мъдрост/

Първо, струва ми се, че ясно обясних защо се стигна до коалиция. Второ, изборът на коалиционен партньор сред наличните партии неизбежно води до избор на партия, свързана по някакъв начин с предишните управления (нещо, което НПСД не искаше, но обстоятелствата ни го наложиха, а и коалицията е само предизборна). И, трето, което не бива да се забравя е, че политиката е изкуство (да отстояваш принципите си и да ги превръщаш в управленски решения) в рамките на възможното.