ние продължаваме да запушваме дупките по стените на кацата, декларирайки че само така – без да ремонтираме дъното й - тя ще добие завършен вид

 

Дъното на българската каца на реформите е реформата на политическата система.

Това, което е неоспорим факт е, че българската политическа система е тежко болна. Според мен, ако искаме да потегнем българската каца на реформите (т.е. да проведем всички необходими секторни реформи), преди всичко трябва оправим (да реформираме) нейното дъно – българската политическа система.

Защо реформата на политическата система е дъно на българската каца на реформите?

Защото политическата система е основата, върху която се гради функционирането на всяка една под-система (правосъдна, финанси, образование и т.н.) на обществото, както и на самото общество като цяло. Казано с други думи, политическата система е тази, която чрез лостовете на властта (институции, хора в институциите и правила за работата на тези институции) определя как се развива една държава и, респективно, как живеят нейните граждани. Затова твърдя, че без радикална реформа на българската политическа система, всички други реформи неизбежно ще бъдат по-скоро декларативни или, в най-добрият случай, ще постигнат само частичен положителен резултат и кризата в управлението на държавата няма да бъде преодоляна. България ще продължи да бъде фасадна демокрация със зле функциониращо правосъдие, с ниско ниво на защита на сигурността на гражданите, с пробити социална и здравна системи, с висок процент кражби на публични средства, с все по-ниско качество на образованието и, в крайна сметка, с доходи на гражданите, които не гарантират дори тяхното биологическо оцеляване и възпроизводство.

От друга страна, по принцип, политическата система е белязана от начина, по който се прави политика. Макс Вебер казва, че „има два начина да се прави политика: или се живее ‘за’ политиката, или ‘от’ политиката“. Когато вторият начин на правене на политика, а именно, когато се живее „от“ политиката, е жизнено кредо на 99% от правещите политика в една страна, тогава нейната политическа система е тежко болна. Точно това е българският случай. А когато политическата система боледува, това се отразява пряко върху здравето на обществото и на държавата. За болната политическа система властта не е средство (за управление на държавните дела), а самоцел (да се живее „от“ политиката).

Искам още веднъж да се аргументирам защо реформата на политическата система е първостепенна по отношение на всички други реформи, както и защо секторните реформи не могат да бъдат отлагани под какъвто и да е претекст.

Първостепенната необходимост от реформа на политическата система е следствие от еднозначния отговор на въпроса възможно ли е нереформираният субект на властта да предприеме реформи на средата, която го поражда и възпроизвежда. Аз считам, че това е невъзможно. Докато властта у нас не реформира сама себе си и, в частност, собствения си нормативен статут, тя не може да бъде рефоматорска по дух и всички секторни реформи, които тя предприема ще бъдат палиативни. Само реформатор може да прави реформи. А що за реформатор си, след като не си реформирал себе си?

По отношение на неотложността на секторните реформи, според мен, логиката на разсъжденията трябва да е следната: 1) защо реформираме и 2) как реформираме. Отговорът на първия въпрос е, че Б-я е една тежко катастрофирала държава, един смъртно болен организъм. Тази неоспорима констатация предполага какъв трябва да е отговорът на втория въпрос: за нас реформите не могат да бъдат (някакъв бъдещ) хоризонт, а крайно належаща необходимост, защото един смъртно болен организъм не може да бъде излекуван чрез въздействие върху симптомите на заболяването, а чрез пряка, незабавна - тук и сега - хирургическа намеса. Полуреформите или отлагането на техния единствено спасителен радикален вариант в неопределено бъдеще в името на "стабилността" (основната "опорна точка" на сегашното правителство, която аз разшифровам като "фризиране на статуквото") са равнозначни на смърт.

Сега няколко думи за един особено дразнещ, защото е цинично нагъл, аспект на нормативния статут на властта. По норматив властта е удостоена с висок обществен статут, но у нас този престижен статут е компрометиран от цял набор от байганювски привилегии: 1) най-големият в Европа размер на държавната субсидия за партиите, 2) правителствена болница, която е на специален режим на финансиране, 3) ведомствени почивни станции (и резиденции), поддържани с бюджетни средства, 4) раздутата и скъпа НСО, „обгрижваща“ властта, 5) партиите могат да разходват средства от държавната субсидия, без да обявяват обществени поръчки, 6) осигуровките на работещите в централните властови институции се поемат от бюджета, 7) 1.5% или 2% за всяка прослужена година над основната заплата получават същите тези работещи в централните ведомства, докато за всички други „простосмъртни“ хора този процент е 1%, 8) разхитителният брой луксозни служебни автомобили и... Омарите и "Джони Уокър" (черен етикет) в правителствения самолет са само капакът на тази нагла простотия.

Едва ли е възможно една нереформирана (както сама по себе си, така и откъм буквално просташко-наглите номенклатурни привилегии) власт да убеди хората, че тя ще проведе - тук и сега - необходимите на обществото секторни реформи.

Всеки човек си задава въпроса възможно ли е, когато 99% от играчите на политическата сцена са там, водени най-вече от желанието да живеят „от“ политиката, резултатът от техните действия да е преди всичко в интерес на държавата и на гражданите.

Колкото и да е парадоксално, моят отговор е да.

Според мен, това е възможно, само ако политическа система бъде реформирана така, че 1) правенето на политика да стане напълно прозрачно за избирателите, 2) всяка регистрирана от съда партия да бъде нормативно задължена на всеки три (ако е представена в НС и правителството) или шест (ако не е представена в НС и правителството) месеца да дава публичен отчет какво точно е направила по всяка точка от нейната предизборно заявена политическа и управленска програма и 3) да отпаднат парвенюшките привилегии на властта и държавните субсидии за партиите да бъдат сведени до 4 (четири) лева на (спечелен на парламентарните избори) глас годишно.

В заключение само няколко думи относно прозрачността на правенето на политика у нас. Ако най-представителният аспект на правенето на политика е съставянето и приемането на основните документи на държавата, нейните закони и нормативни актове, то с тревога трябва да отбележим, че именно тук в сърцето на политическата система е налице крайно дегенеративен порок. Правилникът на НС, който де факто регламентира законодателния процес, позволява един законопроект да бъде гласуван във водещата комисия само 24 часа след като той е внесен в нея! Може би неслучайно напоследък мнозина поставиха в медиите въпроса кой всъщност пише законите у нас, след като е възможно за 24 часа те да бъдат внесени и гласувани в комисия на НС. Очевидно внасянето, обсъждането и гласуването на закони, съгласно Правилника на НС!, могат да бъдат претупани за нула време. Тогава е редно да се запитаме кой ги пише законите, щом тяхното обсъждане и гласуване по регламент могат бъдат сведени до съмнително скорострелна формална процедура. И що за демокрация може да е това. Освен че с така написания Правилник на НС ние поругаваме основни принципи на демокрацията (граждани и експерти да могат да участват в обсъждането на законите), тази порочна практика широко отваря вратите на корупцията: само корупционни интереси могат да са в основата на подобна законодателна инициатива и само корупционни интереси могат да мотивират законодателите на галоп да обсъдят и гласуват даден закон (много от законите са по 200-250 страници и очевидно е невъзможно те да бъдат внимателно разгледани и обсъдени в рамките на един работен депутатски ден).

ти каем нещо--бг се опраи кога сички други се развалат.

А бе, това деление на "леви" и "десни" или на "социализъм" и "капитализъм" (или "либерализъм") е фалшиво и има за цел само да се симулира политическо противопоставяне. Имаме нужда от почтена политика и от разумно управление на държавата. Всичко друго са клишета и политически тарикатлъци.

МНОГО ХУБАВ АНАЛИЗ!

Забрави политиката, тя е за елита, а той е всесилен. Важното е да има стачки и протести до дупка. ЗА КОНКРЕТНИ НЕЩА!

2 300 000 са работещите в България. Ако вземем че БВП е 82 милиарда лева, то БВП на зает е 35 650 лева. Значи средната заплата трябва да е най-малко на наполовина на това, тоест 17 800 лева. А минималната заплата трябва да е 28% от БВП на зает, като в Германия, тоест 10 000 лева. Почасово минимално заплащане трябва да е 5 лева на час. Седмично минимум 200 лева. .... ... Българинът живее средно 74г., а немец 80г., англичаните 81г., ами нека с 10 години по рано да се пенсионират, българите на 64г., немец на 70г., англичани на 71г... Държавното безплатно здравеопазване си казва думата в Англия. Японците на 65 години ги пенсионират, а живеят средно по 83г, значи ли че българинът трябва да се пенсионира на 55 години - след като българинът живее средно с 9 години по-малко от японците.

БСП защитава интереса на българката капиталистическа върхушка и българската мафия. Десните партии защитават интереса на чуждата капиталистическа върхушка и чужда мафия. Значи така наречената българска армия е противонародна армия. БСП защитава интереса на българските зверове - хищниците. Десните защитават чуждият звяр - чуждият хищник. Войните стават когато хищниците започнат да се бият за ограничения ресурс. Преди това хищниците имат много плячка - агнетата - нисшата класа - работниците. След войната на хищниците, настъпва свобода и превес на агнетата - нисшата класа, и настъпват либерални и икономически напредъци. Но хищниците почват пак да се размножават, цикълът се повтаря. Числото на ХИЩНИКЪТ Е 666, хищникът е КАПИТАЛИЗМЪТ. В енергетиката всичко е както трябва, за живковата олигархия - десните, които създадоха БСП, СДС, Костов, НДСВ, ГЕРБ.. Целта им е да остава неизкупена евтината ел. енергия, и те всичката да я продават чрез износ. Така те продават 15 милиарда кВтч за година, и печелят стотици милиона лева, чрез частните си фирми.

Лявото иска да даде на всеки въдица и познание за риболов и рибовъдство. Дясното иска да продаде въдица на всеки, на който няма пари да бъде нает трудът му за риболов и търговия с риба. Но как ще се спечели от риба, как ще се завърти капитал, нали трябва да продаваш риба. Значи на кредит трябва да я продаваш. Защото ако всеки си лови достатъчно риба, търговия няма.. Но все някой ще трябва да ти купи рибата, затова ще отвориш банка, за да дадеш кредит, който кредит ще дадеш на своите рибари, за да си купят още риба. И така докато банката ти фалира, защото работниците ти - ще потребляват ли от твоят магазин или ще ти връщат кредита. И ТАЗИ КРИЗА НА КАПИТАЛИЗМА Е ВЕЧНА. Рибата са всички стоки и услуги.

Световният дълг е равен на световните спестявания. Спестяванията на обикновеният човек не са принадена стойност, защото той ще ги изхарчи - рано или късно. Но останалите спестявания са ПРИНАДЕНАТА СТОЙНОСТ. И всичкият световен дълг е равен на принадената стойност на капитализмът в светът. Колкото расте тази принадена стойност - печалбата - извлеченото от пазарът но непохарчено никога от собственика си, толкова ЩЕ И РАСТЕ СВЕТОВНИЯТ ДЪЛГ. Капитализма е следствие на банковата система която дава спестяванията на заем, така парите не спят а се движат поне 10 пъти по бързо, което разтегля паричната маса и с това и пазарът и инвестициите. Но капитализмът иска още растеж иначе банките ще се сринат, а с банките и капитализмът, и така въвеждат частично обезпечение на парите с благороден метал, а след това и въвеждат безкрайната ликвидност - като махат благородните метали и каквото и да било обвързване на парите. В Ориентът не е имало такива банки, и затова са нямали никакъв растеж, макар да са имали хипер свободен пазар. Въвеждане на такива банки и такива пари, и частната собственост, става възможно по време на Абсолютизмът в Европа.