Наскоро писах, че "представителната демокрация" е най-грозната лъжа в историята на обществата. В частност нито народът ("демос"-ът) е фактически суверен, нито партиите (и техните представители) са негов фактически представител във властта. Като правило (изключенията само подсилват валидността на правилото) партиите не се създават от демоса, най-малкото защото за това са необходими доста пари, мощна медийна подкрепа, солиден организационен ресурс и много, много прахосано (а всички хора имат служебни и семейни ангажименти) време, с каквито обикновените работещи ентусиасти (ако са решили сами да основат партия) от редиците на демоса не разполагат. Така, поради естествена невъзможност (и поради естествена леност, разбира се), ние живеем с очакването от небето да падне една партия - смислена и почтена, с компетентни, умни и честни учредители - за която да дадем гласа си. Да, ама не. Ако човек иска да живее в къща по негов вкус, то той сам си я строи. В противен случай живее в каквото му предложат. В това се състои най-грозната лъжа в историята на човешките общества: представителна демокрация не съществува. Демосът, народът, не може, а и не иска, за съжаление, сам да поеме съдбините си в свои ръце. Тоест, той не може и не иска да бъде реален суверен на властта. Затова всякакви хленчения от рода на "политиците пак ни лъжат" са не само жалки, те са израз на една съдбовна безпомощност. Партиите, каквито днес обитават публичното пространство, не са представител на демоса, те са продукт на група от "идейни" съзаклятници, зад които стои солиден спонсор (освен чисто користният интерес на учредителите), осигуряващ парите: текущите средства за учредяването и за заплащане на медийното внимание, на заетите с организационната работа, на офис и транспортни разходи, на... пари и пак пари. Зад всяка партия стоят пари, а парите, както е известно, са в ръцете на задкулисието, което е фактическият суверен на властта (очевидно, че след като парите са в него, това задкулисие произвежда политическа система наречена "плутокрация"). В днешен контекст "задкулисие" и "политическа партия" са синоними. Действащ "политик", който е извън силовото поле на задкулисието, не съществува.

Защо тогава се учудваме, че "народните" ни представители саботират съдебната реформа, гласуват закони, членове и параграфи, които пряко облагодетелстват задкулисието? Хем стоим със скръстени ръце, хем хленчим, че нещата не стават така, както искаме. Е, не може хем оная работа в "еди-къде си", хем душата в рая. Изборът не е просто пожелание. Изборът е осмислена предпоставка за действие.